Град Елин Пелин - в сърцето на Шоплука
Равното Софийско поле е било средище на нации и култури, защото през него минавали значими пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от остарели селища и замъци, строени по протежението им. През територията на общината минава така нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална просвета. Римската и византийската просвета също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала огромна пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака).
Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите остатъци от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко населено място (IV век). Пак там са открити остатъци и от основано по-късно славянско населено място, просъществувало до началния интервал на турското господство. На три километра южно от с. Нови хан се намират едва непокътнати руини от тракийско населено място с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има остатъци от римски селища.
Някои селища от общината са просъществували на съвсем едно и също място от времето на Втората българска страна до през днешния ден. От този интервал е непокътната църквата “Свети Николай Чудотворец ” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска цитадела, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на така наречената софийска Мала Света гора, издигнат през XV век. През XVI-XVIII век той е бил многолюден литературен център. В църквата му “Света Богородица ” са непокътнати скъпи фрески от XVI и XIX век. През XVIII век в него е намерено килийно учебно заведение. В с. Доганово се намира най-старото килийно учебно заведение в населено място от региона (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и огромния турски гарнизон в гр. София локалното население взема едва присъединяване в Априлското въстание. След въстанието село Голяма Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната парадайса са заточени в Диарбекир.
Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общественост – типичният корав диалект, белодрешното облекло, присъщите националните танци, песни и комизъм. Традициите на локалното население намират своята годишна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се организира от 1970 година
Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) последователно се трансформира в натурален културен и търговски център за околните селища. През 1881 година то е оповестено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развиването му изиграват построяването на железопътната линия София – Саранбей (Септември) и основаването на първата керамична фабрика в страната – “Изида ”, намираща се на 4 км южно от настоящия град. С течение на времето селото укрепва стопански. В края на XIX век са основани класно учебно заведение и читалище, които работят за повишение на културата и просветата на популацията в района. През 1950 година с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 година е оповестено за град.
Инфо: www.viktorianikolovablog.wordpress.com
